Чтение онлайн

Кълъм хареса идеята да командва истински бързоходен кораб.

— Още щом пристигнеш в Хонконг, изпрати капитан Орлов на сушата да се свърже със Скинър. Лично да му предаде писмо, което аз ще ти дам. После ще направиш същото с друго писмо за Гордън. Каквото и да стане, ти самият не слизай на брега и не разрешавай на никого да слиза. Щом Скинър и Гордън напишат отговорите си, изпрати ги обратно на брега и незабавно се върни тук. Трябва да се завърнеш утре през нощта. Тръгни по време на обедния прилив.

— Много добре. Не зная как да ти благодаря за… за

всичко.

— Кой знае, момчето ми? Може би ти никога не си бил толкова близо до опасността.

— Да. Дори да е така — добре, благодаря.

— Ела при мене в кабинета ми след един час.

— Добре. Тъкмо ще имам време да се сбогувам с Тес.

— Не сте ли помисляли да поемете съдбата си в собствени ръце? Да не чакате три месеца?

— Искаш да кажеш — да избягаме и да се оженим?

— Само попитах дали не сте мислили за това, нищо повече. Неказвам, че трябва да го направите.

— Бих желал да мога — да можем да го направим. Това би решило… не е възможно, иначе бих го направил. Никой не би ни оженил.

— Брок сигурно ще бъде разярен. И Горт. Не бих препоръчал това пътуване. Горт върна ли се? — попита той, макар да знаеше, че не се е върнал.

— Не. Трябва да се върне тази нощ.

— Съобщи на капитан Орлов да дойде в кабинета ми след един час.

— Ти ще го поставиш изцяло на моите заповеди? — попита Кълъм.

— Не, що се отнася до навигацията. Но във всяко друго отношение — да. Защо?

— Нищо, тай-пан. Ще се видим след един час.

— Добър вечер, Дърк — промърмори Лайза, като влезе в трапезарията на резиденцията. — Извинявайте, че ви прекъсвам вечерята.

— Няма нищо, Лайза — отговори Струан и се изправи. — Седнете, моля ви. Няма ли да вечеряте с мене?

— Не, благодаря. Младите не са ли тук?

— Как биха могли да бъдат тук?

— Чаках ги повече от час да дойдат за вечеря — каза Лайза с раздразнение. — Помислих, че пак са се запилели някъде.

Тя тръгна към вратата.

— Извинявайте, че ви прекъснах вечерята.

— Не разбирам. Кълъм замина с „Чайна клауд“ по обед. Как бихте могли да го очаквате за вечеря?

— Какво?

— Той напусна Макао по обед — повтори Струан търпеливо.

— Но Тес… мислех, че тя е с него.

— Наложи се да го изпратя внезапно. Тази сутрин. Последното, което чух от него, е, че отива да се сбогува с Тес. О, това трябва да беше малко преди обяд…

— Те не са споменавали, че той заминава днес, само казаха, че ще ме видят по-късно. Да, това беше преди обяд! Тогава къде може да е Тес? Не се е върнала целия ден.

— Няма защо да се безпокоите. Вероятно е с приятели — знаете, че младите не забелязват как минава времето.

Лайза прехапа устната си, разтревожена.

— Никога преди не е закъснявала. Толкова много. Тя е домошарка, никога не е скитала. Нещо й се е случило. Тайлър ще… Ако е отишла с Кълъм на кораба, скъпо ще си плати.

— За какво биха направили това, мисис Брок? — попита Струан.

— Господ да им е на помощ, ако са го направили. И на вас,

ако сте им помогнали.

След като Лайза излезе, Струан си наля чаша бренди и отиде до прозореца да огледа околността и пристанището.

Когато видя „Уайт уич“ почти привързан към кея, той слезе на долния етаж.

— Отивам в клуба, Ло Чъм.

— Да, маса.

Горт пристигна във фоайето на клуба разярен като див бик, с камшик в ръцете си. Изблъска сервитьори и гости от пътя си и нахълта в игралната зала.

— Къде е Струан?

— Мисля, че е в бара, Горт — каза Хорацио, стреснат от вида на Горт и камшика, който той размахваше ожесточено.

Горт се обърна и се втурна през фоайето в бара. Видя Струан на една маса с група търговци. Всеки се отдръпваше от пътя му.

— Къде е Тес, кучи сине?

В салона настъпи мъртва тишина. Хорацио и другите се натрупаха около вратата.

— Не зная. Ако отново ме наречеш така, ще те убия!

Горт сграбчи Струан и го изправи.

— На „Чайна клауд“ ли е?

Струан се освободи от ръцете на Горт.

— Не зная. И ако е там, какво от това? Нищо страшно за двама млади…

— Ти си планирал това! Планирал си го, отрепка такава! Ти си казал на Орлов да ги ожени!

— Ако са избягали да се оженят, какво от това?

Горт се нахвърли върху Струан с камшика. Металният край на една от опашките му одраска Струан по лицето.

— Нашата Тес омъжена за този сифилистик! — крещеше Горт. — Смрадлив кучи син!

„Значи бях прав — каза си Струан. — Ти си този, когото търся!“ Той се спусна срещу Горт и сграбчи дръжката на камшика, но няколко души от присъстващите се намесиха и ги разтърваха. В суматохата една от лампите на масата падна на пода. Хорацио стъпка пламъците, които обхванаха мекия килим.

Струан се освободи и вторачи поглед в Горт.

— Тази нощ ще изпратя при тебе секунданти.

— Нямам нужда от секунданти, бога ми. Сега. Избери проклетите си оръжия. Хайде! И след тебе Кълъм. Кълна се в Бога!

— Защо ме предизвикваш, Горт? И защо заплашваш Кълъм?

— Ти знаеше, негоднико! Той има сифилис!

— Ти си луд!

— Няма да можеш да го скриеш!

Горт се опита да се освободи от четиримата мъже, които го задържаха, но не успя.

— Пуснете ме, по дяволите!

— Кълъм не е болен от сифилис! Защо казваш, че е болен?

— Всеки го знае. Беше в Чайна таун. Ти го знаеш и затова са заминали — преди да се проявят ужасните последици от сифилиса.

Струан взе камшика в дясната си ръка.

— Пуснете го, момчета.

Всички се отдръпнаха. Горт извади ножа си и се подготви за атака. В лявата ръка на Струан изневиделица се появи нож. Горт направи лъжливо движение, но Струан остана твърд като скала и го стави за момент да види цялата примитивна лъст на убиец, която го обземаше. И неговото злорадство. Горт се спря, почувствал страшна опасност.