Тай-пан
Шрифт:
— Не знам. Мислех, че си спомням, но не знам.
— Ти каза, че си чувствал „огън“. Какъв вид огън?
— Ами беше нещо като… помня, че ми стана много топло и… да му се не види, умирах от желание към Тес, и всичко това с пиене, и всичко… Нямах мира, ето защо… защо отидох в дома… — Думите отплуваха. — Ох, боже, главата ми се цепи. Моля те, остави ме намира.
— Носеше ли презервативи?
Кълъм поклати глава.
— Този огън. Тази нужда. Бяха ли по-различни снощи?
Кълъм отново поклати глава.
— Не. Така е от седмици, но по някакъв начин като че ли беше… Не не точно. Бях
Струан отиде до вратата.
— Ло Чъ-ъ-ъм!
— Да, господарю!
— Иди в дома на Чен Шенг. Вземи лекар на първа чило и бързо-бързо доведи тук! Сави?
— Сави много добре — каза Ло Чъм тежко. — Вече много добро лекар долу за болно глава и цял болен. Млад господар прилича на тай-пан — същия!
Долу Струан поговори с лекаря с помощта на Ло Чъм. Лекарят каза, че незабавно ще изпрати лекарства и подходящи храни и получи щедър хонорар. Струан се качи горе.
— Можеш ли да си спомниш още нещо, сине?
— Не, нищо. Извинявай. Не исках да се нахвърлям върху теб.
— Чуй ме, синко! Хайде, Кълъм, важно е!
— Моля те, татко, не говори толкова високо — каза Кълъм, като нещастно отвори очи. — Какво?
— Звучи ми, като че ли ти е бил даден афродизиак. Да, афродизиак. Има с дузини такива, които може да бъдат сложени в питие.
— Не е възможно. Беше просто от пиенето и моята… моята нужда… не е възможно!
— Има само две обяснения. Първо, че кулитата са те отнесли в някакъв публичен дом — и това не е бил филиала на Макао на „Ф и Д“, — където биха получили по-високо възнаграждение за богат клиент и дял от обраното. Там момичето или момичетата са те упоили, обрали са те и са те върнали обратно. Заради теб се надявам да е станало точно така. Другата възможност е някой от твоите приятели да ти е сипал афродизиак в Клуба, да е уредил носилката да те чака и да те отведе в определен дом.
— Това са глупости! Защо му е на някой да прави това? За сто гвинеи, часовник и пръстен? Един от моите приятели? Това е безумие.
— Но да речем, че някой те мрази, Кълъм. Да речем, че планът е бил да отидеш при заразено момиче — някое, което има сифилис!
— Какво?
— Аха. Опасявам се, че именно това се е случило.
Кълъм замря за миг.
— Просто се опитваш да ме уплашиш.
— В името на Бога, сине мой, не е така. Но е съвсем определена възможност. Казах, че е по-вероятно да е другата, защото те доведоха обратно.
— Кой е направил това с мен?
— Ти трябва да отговориш на това, сине. Но дори и това да се е случило, не всичко е загубено. Да. Изпратих за китайски лекарства. Ще ги изпиеш всичките, без да пропуснеш нищо.
— Но сифилисът е неизлечим!
— Да. Щом болестта се развие. Но китайците вярват, че можеш да убиеш отровата на сифилиса или каквото там го причинява, ако вземеш мерки веднага да си пречистиш кръвта. Преди години, когато за пръв път дойдох тук, същото се случи и на мен. Аристотел ме намери в един бордей в китайския квартал, намери ми китайски лекар и се оправих. Ето как се запознах с него и защо от толкова време ми е най-добрият приятел. Не мога да бъда сигурен дали къщата или момичето са били заразени, но не
хванах сифилис.— О, Боже, помогни ми.
— Да. До седмица не можем да бъдем сигурни. Ако дотогава няма подуване, болка или течение — този път те е отминало. — Той видя ужаса в очите на сина си и усети съчувствие към него. — Чака те една адска седмица, момчето ми. Ще чакаме да разберем. Знам какво е — така че не се залъгвай. Ще направя всичко каквото мога. По същия начин Аристотел помогна на мен.
— Ще се самоубия. Ще се самоубия, ако… Господи, как можах да бъда толкова глупав? Тес! О, Господи! По-добре да й кажа…
— Няма да правиш такова нещо! Ще й кажеш, че са те нападнали крадци на път за вкъщи. Така и ще го представим. Същото ще кажеш и на приятелите си. Че след момичето много си пил. Че нищо не можеш да си спомниш, освен че си прекарал страхотно и си се събудил тук. И за една седмица ще се държиш, както обикновено.
— Но Тес! Как бих могъл?…
— Така ще постъпиш, сине! Така ще постъпиш, пусто да остане.
— Не мога, татко, просто е невъзм…
— И при никакви обстоятелства няма да споменаваш китайските лекарства. Няма да ходиш в публични домове, докато не сме сигурни и няма да докосваш Тес, докато не се ожените.
— Толкова ме е срам.
— Няма от какво, сине. Трудно е да бъдеш млад. Но на този свят мъжът трябва сам да се пази. Има толкова много бесни кучета.
— Казваш, че е бил Горт?
— Не казвам нищо. Ти така ли мислиш?
— Не, разбира се, че не. Но ти мислиш така, нали?
— Не забравяй, че трябва да се държиш нормално или ще загубиш Тес.
— Защо?
— Мислиш, че Лайза и Брок ще ти позволят да се ожениш за Тес, ако разберат, че си толкова глупав и незрял да скиташ по курвите из Макао пиян и в непознат публичен дом, че си поемал любовни питиета и си бил обран? Ако бях на мястото на Брок, щях да кажа, че нямаш достатъчно разум да ми бъдеш зет!
— Съжалявам.
— А сега си почини, синко. Ще се върна след малко.
По целия път към Мей-мей Струан си мислеше как да убие Горт, ако Кълъм бе хванал сифилис. По най-жестокия начин. Да, помисли си той, мога да бъда много жесток. Няма да бъде просто убийство. Нито пък бързо. Дяволите да го вземат!
— Изглеждаш ужасно, Кълъм, скъпи — каза Тес. — Наистина трябва да си легнеш рано.
— Да.
Те се разхождаха по прайа в спокойствието на нощта. Беше след вечеря, главата му бе по-ясна, но агонията му беше неописуема.
— Какво има? — запита тя, като го видя, че се измъчва.
— Нищо, скъпа. Просто пих прекалено много. И ония разбойници не бяха много нежни. За бога, заклевам се, че една година няма да пия. — „Моля те Господи, нека нищо не се случи. Нека мине седмицата и нищо да не се случи.“
— Хайде да се прибираме — каза тя, като здраво го хвана за ръката и го поведе към резиденцията на Брок. — Като се наспиш добре, всичко ще ти мине. — Тя се чувстваше майчински загрижена и неможеше да не се усеща щастлива от това, че той беше почти безпомощен. — Радвам се, че си се заклел да не пиеш, скъпи. Татко понякога страшно се напива, също и Горт — честна дума, много пъти съм го виждала пиян. О, толкова съм щастлива, че скоро ще се оженим!