Детективы

Конечно, так будет не всегда. Времена изменятся. Пока же отметим: Феликса Дзержинского в декабре 1917-го приглашали не на роль «красного Фукье-Тенвиля». Тогда еще верили, что без гильотин можно обойтись. Счастливый? Дзержинские – все – умели хранить семейные тайны. Одна из них связана с судьбой…

Мы рассказываем об этом так подробно, чтобы читатель понял, насколько нелепым в этом окружении выглядело то событие, которое вскоре обрушилось на этот дом. Ничто его не предвещало и не могло предвещать. Читатель увидит, что и в поведении господина Мильде тоже не было ничего подозрительного. Нам известно…

Правда, в последнее время я стал замечать, что коллеги мне совсем не верят и смотрят так, будто я и в самом деле понес тяжелую утрату. Да что там? – я и сам себе скоро перестану верить. Игра моя насквозь фальшива, плохой я актер. * * * И вот, наконец, произошла ситуация, что окончательно выбила меня…

Единствен аз бях запазил спокойствие и се държах невъзмутимо. Само стаята се поклащаше малко пред очите ми, но тази измамна представа се дължеше естествено на чашката коняк, която бях изпил одеве. Открай време понасям лошо силния алкохол. Любенов и Беровски бързо се завърнаха в гостната. Стори ми се,…

—У тебе щось невідкладне?— питає, не підво­дячи голови, а впізнаючи мене по кроках. —Хочу, щоб ви переглянули цю справу. Не зна­ходжу в ній першопричин злочину. Хіба що кіно викликало у них «спрагу». —Цікаво, кіно...—уважне зиркає на мене сіри­ми очима, не полишаючи писати.— А ти добряче помізкував…

Дзякуй вам, простыя беларускія людзі! Нават зараз яшчэ я малюся на вас. Што ж казаць пра тыя гады… Паступова я зразумеў, хто я. Што прымусіла мяне зрабіць гэта? Можа, цёплыя агні вёсак, назвы якіх і дагэтуль нейкім цёплым болем уваходзяць у маё сэрца: Ліпічна, Сорак Татар, Бярозава Воля, урочышча…

– Нє, в мене дєнєг нема на платний. – А безкоштовно? – Ти мій атестат відєл? Када я к екзаменам готовиться буду? Я з утра до ночі по базару ящики розвожу. – Скажи, а ти любиш свою країну? – Страну, яку? – Україну. – А нє, ну шо, нормальна страна, а шо, єсть варіанти? Мені нравиться, хароша…

Червона маска вийшов із кімнати, і Ротстайн почув метушню в кабінеті. Щось падало, висувалися й засувалися шухляди. – Ну що, покращало? – запитав містер Жовтий і, коли Ротстайн кивнув, додав: – Тоді ходімо. Ротстайн дозволив відвести себе до маленької вітальні – ліворуч містер Синій, праворуч містер…

Още в невръстните си години Лу Хао бе слушал приказки за решаващата роля, която играеше късметът в живота на хората. Ако не се беше случило така, че да мине точно покрай онази бензиностанция точно в онзи момент, то може би никога не би разпознал противния монголец, когото беше срещал при доставките си…

— В Париж всичко добре ли мина? — попита тя, сваляйки палтото си. — Разбира се. Защо питаш? — Не знам. Просто напоследък сякаш живеем в окото на ураган. Постоянно се питам какво още ще ни връхлети — призна тя кисело. — Мина ми през ум дали онова, за което отиде там, не се е провалило, или… — Нещата…

— Не е вярно — възрази Бет прекалено високо и един от мъжете на бара се обърна. — И освен това — добави тя, усмихвайки се на годеника си — Дани изглежда доста по-добре от Лорънс Девънпорт. — Да бе! — разсмя се Бърни. — Не си мисли, че на малкия Дани ще му стане навик да се бръсне и да си мие косата.…

Тепер Таджикистан здавався далеким і абсолютно чужим. І слава богу. Дружина з сином залишилися поки що в Саратові у рідні – влітку там добре. Волга, купання, риболовля. Обличчя навкруги слов’янські – вже легше. Не те що в Душанбе, де кожен зустрічний погляд без усмішки, і не знаєш, що за ним криється.…

Том не обръща внимание на заканите. Навежда се над жертвата и се опитва да прецени състоянието . Младо момиче, на петнайсет, максимум седемнайсет. Дрехите са разкъсани и е повече от очевидно какво се е случило. На бледата светлина Том вижда кръв и рана на главата, което обяснява защо е в безсъзнание.…

Тя не можа да се сдържи. Изгаси двигателя, свали ластика от навитите листове и се зачете. Първо имаше обща информация — дата на раждане, пол, образование, месторабота. Прелисти следващата страница. И по-следващата. Нямаше нищо, което да не й беше известно, нищо изненадващо, защото написаното беше за…

Діти відчули, як тричі струсонулася земля, аж вода хитнулася, спотворивши їхні обличчя. Відлуння далеких вибухів прокотилося полями. Ганнібал підхопив сестру і помчав до замку. У дворі стояв мисливський фургон із запряженим у нього великим битюгом Цезарем. Стайничий Берндт у фартуху і ключник Лотар…

Карам бавно в най-дясната писта, предназначена за костенурки като мене, и наблюдавам с едно око в огледалото пейзажа зад нас, додето Борислав излага случая с обичайния си лаконизъм: — Радев се е занимавал с някои емигранти. Те го надушват, устройват му едно кално улично сбиване, скалъпват му едно левашко…

Той беше прав като Сократ, що се отнася до предчувствието, че няма да има друг подобен случай в живота си, тъй като подир половин час щеше да се превърне в грамада димящо месо. Но когато казваше, че това е пръв случай, лъжеше най-безсрамно, защото аз самият неведнъж вече му бях връчвал известни суми,…

Обектът не беше никак приятно място, но бе необходимо зло в свят, изпълнен със садистична жестокост и брутални индивиди. Рап много добре го съзнаваше, което обаче не означаваше, че го харесва. Мич не беше нито много чувствителен, нито гнуслив. Отнел бе живота на много хора, дори не знаеше бройката им.…

— Які можуть бути неприємності? Просуваємося під керівництвом совдепів до світлого комуністичного майбуття і невдовзі запалимо вогонь світової революції. Олег Данилович повільно помішав кашу мельхіоровою ложкою, надібрав скраю, де остигла, підважив ложку, наче виловив найцінніший скарб, і одказав…

— Цікаво, хоч і елементарно, — мовив він, повертаючись на своє улюблене місце в кутку канапи. — Дещо в цьому ціпку, звичайно ж, є. Це може стати основою для кількох моїх висновків. — Хіба я чогось не помітив? — спитав я дещо самовпевнено. — Сподіваюся, нічого важливого я не проминув? — Боюся, любий…