Сраснати
Шрифт:
– Това момиче е доказателство, че можем да ви спасим! Ако не изпълните молбата ни, ще убием заложниците. – Впива пръст до болка в гърдите си и описва кръст, пресечен с окръжност. Настъпва тишина.
Уилда отваря очи. Преша пристъпва към нея и коленичи. Момичето забелязва главата на куклата. Обгръща я заедно с ръката на Преша и започва да я люлее, утешавайки самата себе си.
– Искаме да върнете сина ни. Това момиче е доказателството. – Накрая се отпуска в скута на Преша.
Преша започва да я люлее.
– Тихо, всичко ще се оправи. – Преша бе научила наизуст първото
Момичето кимва. Сега вече говорят на един и същи език.
– Какво става? – обажда се сляпата жена.
– Тихо – отвръща Маргит. – Не говори.
– Кръстът – обръща се Преша с тих глас към другите. – Пресечен от кръг по средата. Същият като този, който бе отпечатан в края на първото послание. – Тя поглежда Брадуел. – Двете послания много си приличат.
– И как точно? – пита Брадуел.
– Не знам. Но са еднакви по дължина и по форма. Разбираш ли?
– Двайсет и девет – казва Ел Капитан.
– Двайсет и девет какво? – пита Брадуел.
– Думи. Всяко послание съдържа точно двайсет и девет думи – обяснява Ел Капитан.
– Всичко ще е наред – Преша продължава да шепне на Уилда, разтривайки тясното `u гръбче.
– Наред, наред – гука Хелмут.
Прегърнало куклата, момичето прошепва:
– Искаме да върнете сина ни.
– Да, знам – отвръща Преша. – Ние ще се погрижим за теб.
Ел Капитан
Паяци
Брадуел вдига момичето, което все още държи главата на куклата и ръката на Преша. Сляпата жена сипе проклятия и яростно го дращи.
– Тя е наша! Пусни я!
– Дръпни се! – кресва Преша и отблъсква сляпата жена. Двамата с Брадуел отнасят бързо момичето.
В същото време Маргит крещи на Ел Капитан:
– Искаме да станем Чисти! Ти познаваш сина им! Знам, че е така! Предай го! Ако не го предадеш, ние сами ще го заловим!
– Не ме заплашвай! – отвръща Ел Капитан.
– Това не е заплаха! – вика Маргит.
– Нима Посланието не докосна сърцето ти? – обажда се сляпата жена.
– Не намесвай сърцето ми! – казва Ел Капитан.
– Моето сърце! – обажда се Хлемут.
– Предай сина им! – настоява Маргит.
Тогава сляпата жена започва неистово да крещи:
– Чисти! Можем да бъдем Чисти!
– Чисти! Чисти! – подема Хелмут, сякаш това е птичи зов.
Маргит сграбчва Хелмут за ризата и дръпва с все сила. Ел Капитан грабва пушката и се прицелва в нея.
– Не ме предизвиквай. Обикновено стрелям, без много да мисля. Вразуми и приятелката си.
– Ако трябва, ще умрем за новото послание!
– Убий ни! – кресва сляпата жена.
– Това ли искате? – отвръща Ел Капитан и запъва ударника на пушката. Двете притихват. Сляпата жена познава добре този звук. Хелмут се свива на гърба
на Ел Капитан, прилепил лице до тила му.Маргит сграбчва приятелката си за ръката.
– Джазелия, ангелите ще бдят над всяка нейна стъпка! Имай вяра!
Откъм изхода отеква гласът на Брадуел:
– Паяците! Вече са тук!
Ел Капитани и двете жени се втурват навън. Навред гъмжи от паяци. От групитата няма и помен. Изгорените дрехи все още тлеят. Притиснал Уилда към гърдите си, Брадуел хуква заедно с Преша към колата. Издяланата от Хелмут лодка изхвръква от ръката на момичето и тупва в прахоляка. Невъзможно е да се върнат за нея. Вратата се затръшва, докато паяци трополят по капака на колата.
Един паяк пропълзява до Ел Капитан. Той стреля по него, но пропуска.
Сляпата жена надава писък.
– Тези същества са изпратени от Купола – казва Маргит. – Куполът е добър! – С ъгълчето на окото си зърва паяк, който пълзи бързо по един камък. Тя посяга към него.
– Недей! – кресва Ел Капитан.
Ала твърде късно. Паякът е свива и скача върху нея. Шиповете на краката му се забиват в ръката `u. Очите `u се разширяват, а една миниатюрна червена лампа, закрепена на топчестото му телце, започва да примигва. Разнася се пиукане – продължително и едва доловимо несекващо пиукане. Ръкавът се напоява с кръв. Лицето `u побледнява.
– То избра мен! – В гласа `u звучат радост и болка.
Друг паяк се промъква до крака на сляпата жена. Ел Капитан стреля по него и пак пропуска.
– Бягай! – кресва той. – Или ще те застрелям! Бягай, бягай, бягай!
– Бягай – повтаря Хелмут.
Сляпата жена дръпва Маргит и двете побягват. Ел Капитан се втурва обезумял към колата. На задната седалка Преша държи в скута си момичето, което не отделя поглед от очите на куклата; вероятно е в шок.
– Влизай! – изкрещява Брадуел от предната седалка. Включва двигателя.
Тогава Ел Капитан съзира падналата в прахоляка лодка. Ще успее, сигурен е в това.
– Хелмут, трябва да взема проклетата лодка. Тази красива проклета лодка си я направил ти!
– Влизай! – повтаря Хелмут, хвърляйки се с цялата си тежест към вратата.
Един паяк полазва по ботуша на Ел Капитан. Той подскача. Стреля. От удара на куршума се вдига прашен гейзер. В мига, в който сграбчва дръжката на предната врата, млад мъж се спуска към него с писъци. Един метален паяк е забил щипци в бедрото му; крачолът на панталона му е почернял от кръвта. „С теб е свършено“ – мисли си Ел Капитан. А може би с всички тях е свършено. Армията му още не е готова. А и няма да бъде. Куполът е изпратил паяците да ги избият.
Ел Капитан решава да остави мъжа. Какво друго да стори? Преша обаче изскача от колата и се спуска към човека.
– Остави го – извисява глас Ел Капитан. – Навсякъде гъмжи от паяци! – После подхвърля на Брадуел да остане с момичето и се втурва към Преша.
– Не можем да му помогнем – казва `u Ел Капитан. – Трябва да се махаме оттук.
– Можем да му помогнем! – Тя прокарва внимателно пръсти по гърба на паяка, на който блести червен дигитален часовник: 00:00:06... 00:00:05. – Отброява времето назад!