Чтение онлайн

— А за какво ми е той?

— Да го наречем размяна на информация между нови приятели — отвърна Шон, после я погледна в очите. — Но вие не сте длъжна да ми давате своя.

— Много добре, защото нямам такива намерения.

Той довърши коктейла си и стана.

— Беше ми приятно да се запознаем, Валъри.

Тя не отговори, но Шон ясно усети погледа й в гърба си, докато се отдалечаваше от масата. Минута по-късно беше в служебната кола и разказваше на Хейс за случилото се в бара.

— Абе ти да не си самоубиец? — избухна ченгето. — Забрави

ли как те гледаше Уитфийлд, след като му зададе един прост въпрос за Кемп Пиъри? Можеш ли да си представиш реакцията му, ако научи, че се увърташ около жена му?!

— Изпих едно питие с дамата, нищо повече. А и тя не демонстрира особено благоразположение към мен. Отначало се държеше приятелски, но после нещо у нея изведнъж се промени. Затова и реших да си тръгна.

— Може би е свикнала да се разправя с разни типове, които се опитват чрез нея да стигнат до съпруга й — предположи Хейс. — Такива като теб!

Обратния път до Бабидж Таун изминаха почти в пълно мълчание. Шон проговори едва след като слезе от колата.

— Скоро ще пристигнат двама мои помощници — обяви той. — Имаш ли желание да им предложиш същите условия за сътрудничество, които предложи на мен?

— Да бъдем партньори? — вдигна глава Хейс. — Ами не знам дали са добри.

— Добри са колкото мен, а може би и по-добри.

— Май ще е по-разумно да изчакам, за да видя как един ревнив съпруг ще ти види сметката — отвърни Хейс и включи на скорост.

Миг след като стоп светлините му изчезнаха зад портала, там се появи джип с включени фарове и Шон пое дълбоко дъх.

Мишел Максуел беше тук.

Шон се направи на изненадан от появата й, но вместо да поиска обяснения, я поведе към комплекса. Охраната на портала очаквано отказа да я пусне въпреки разгорещения спор и едва след телефонен разговор с Чамп Полиън и появата му пуснаха Мишел да влезе в Бабидж Таун.

Начинът, по който Чамп прие Мишел, разсея подозрението на Шон, че той е гей. Блестящият физик внезапно се превърна в пале, скимтящо за вниманието на господарката си.

— Разбира се, че можете да останете — запелтечи той и с препъване се втурна да й стисне ръката.

— Най-добре първо да хапнем и после ще обсъдим случая — каза Шон.

— Добре — кимна Мишел и се извърна към Чамп. — Благодаря ви, мистър Полиън.

— Моля, наричайте ме Чамп.

Шон се обърна към замечтания учен, който не откъсваше очи от стройната фигура на Мишел.

Само в съня ти, приятел,мислено го посъветва той.

Насочи Мишел към главната сграда, обяснявайки защо се е преместил в къщата на Алиша Чадуик.

— След като хапнем, ще отидем там. И без това всички вече са си легнали.

Ресторантът беше празен, но тъй като работеше денонощно и без почивен дом, дежурните готвачи явно се отнасяха съвестно към задълженията си и след по-малко от петнайсет минути на масата им се появи топла храна и кафе.

Шон запозна накратко Мишел с информацията, с която разполагаше

до момента, за опита за покушение срещу него и за версията му за смъртта на Райвест. Разказа й и за кратката си среща с Валъри Месълайн. В отговор тя пък му съобщи какво бе научила от приятелката си от Националния разузнавателен център.

— Всъщност чух да се приземява самолет някъде наблизо към два часа през нощта, и то без светлини.

— Приятелката ми от Центъра също спомена, че най-добре е човек да не се изпречва на пътя на Иън Уитфийлд.

— О, аз вече успях да се убедя в това.

— Значи си партнираш с шериф Хейс?

— Неофициално — кимна Шон, докато разбъркваше захарта в кафето си. — Стори ми се разумно, в случай че някой реши да ни изтегли от разследването.

— А твоята Джоун няма нищо против, така ли?

— МоятаДжоун не знае, защото не отговарям на обажданията й.

— Знаех си, че има за какво да те обичам!

— Спести си сарказма, защото на даден етап ще трябва да я информирам за развоя на събитията.

— А Хейс? Що за човек е той?

— Солиден, но е малко нервен. Смята, че изобщо не трябва да се доближавам до съпругата на Уитфийлд.

— Е, по този въпрос сме на едно мнение.

— Но ако Мънк е бил убит от хората на ЦРУ единствено тя може да ни отведе до тях.

— Но от това, което ми каза за малкия им семеен скандал, разбирам, че Уитфийлд едва ли я информира ежедневно за развоя на събитията.

— Което не пречи да е подочула нещо. Дамата съвсем не е глупава и определено не изглежда доволна от половинката си.

— Добре, да приемем, че Уитфийлд е ликвидирал Мънк. Но защо?

— Може би защото е видял нещо, което не е трябвало. Свързано с тайните нощни полети например. В базата определено стават нередни неща. Някой оттам стреля по мен. Каквото и да се говори за ЦРУ, те не убиват американски граждани без основателни причини.

— Може би е станал свидетел на изтезания, а дори и на убийства — добави Мишел.

— Тук се приема тезата, че Тюринг е умрял веднага след като се е прехвърлил през оградата. Ами ако не е така? Ако е навлязъл много навътре в територията им? Ами ако са го убили, докато се е опитвал да излезеоттам?

— Нали казваш, че всички доказателства подкрепят версията за самоубийство?

— Че кой друг може да ги манипулира в тази посока по-добре от ЦРУ?

— Нещо не ми е ясно, Шон — въздъхна Мишел. — Защо човек като Мънк Тюринг ще се промъква в забранен периметър?

— Според Уитфийлд и ФБР Мънк е решил да се самоубие там, за да злепостави ЦРУ или просто за да предизвика интереса на медиите.

— Но ти не вярваш на подобни щуротии, нали?

— Не, но нека допуснем, че е проявил интерес към полетите и е решил да провери какво става. Гениите често са много любопитни.

— И този генийне е могъл да прецени, че подобна постъпка е равносилна на самоубийство? — скептично попита тя.