Гай-джин
Шрифт:
— Хай, Тайра-сама, домо.
— Боже мой, Филип, какво беше цялото това бръщолевене?
— А? О, старият Шикиша ли? Искаше да разбере само дали е добре градинарите да подготвят градината отзад. Сър Уилям обича пресни зеленчуци, картофи, лук, брюкселско зеле, карфиол и… Какво има?
— Значи наистина говориш японски?
Тайърър се засмя.
— О, не, не съвсем, но съм се затворил тук от толкова време, а нямам какво да правя, така че се потя и се опитвам да уча думи и фрази. Всъщност, макар че Сър Уилям ми прочете конско, задето съм бездействал, изпитвам огромно удоволствие да общувам. — В мислите му веднага изскочи лицето на Фуджико, спомни си за срещите
По време на урока по писане предишния ден Тайърър провери слуховете, които бе чул. Помоли Укия да напише буквите на „война“. — „сенсо“ и „скоро“ — „джики-ни“ със знаците и думите, на които го научи Понсен. Комбинира ги несръчно и написа „Война в Нипон скоро, моля?“
Тогава Филип видя внезапна промяна и изненада в изражението на градинаря.
— Гай-джин то нихон-джинка? Чужденци и японци?
— Айе, Укия. Нихонджин то нихонджин. Не, Укия, японци и японци.
Мъжът неочаквано се засмя, а Тайърър забеляза колко добре изглежда и колко е различен от другите градинари, чудеше се защо ли е толкова очевидно по-интелигентен от останалите; за разлика от британските работници повечето японски умееха да четат и пишат.
— Нихонджин, исунени сенсо. Нихонджин! Японците винаги се борят с японци — отвърна му Укия със смях и Тайърър се разсмя с него — все повече го харесваше…
Тайърър се ухили на Палидар.
— Хайде, какво ново има? Не за търговията, за Бога, а за Анжелик.
Палидар измърмори:
— О, от нея ли се интересуваш?
— Изобщо не — отвърна също толкова равнодушно и също така закачливо Тайърър, и те се изкискаха заедно.
— Утре е празненството в чест на годежа й.
— Късметлия е Малкълм! Слава Богу, че ме освобождават навреме, чудесно! Не бих искал да пропусна това празненство. Как е тя?
— Красива както винаги. Беше почетен гост в клуба. Пристигна като богиня, придружена от жабаря посланик, онова надуто магаре, и от оня Андре Понсен. Не ги харесвам и двамата. Беше…
— Андре е доста приятен, всъщност много ми помага за японския.
— Може би, но не бих му се доверил. Има дълга статия в „Таймс“ за назряващ европейски конфликт: Франция и вероятно Русия срещу Германия. Ние отново ще бъдем въвлечени.
— Можем да минем и без тази война. Та за какво говореше?
Палидар широко се ухили.
— Беше страхотна вечер. Танцувах веднъж с Анжелик. Опасна работа. Полка. Изскочи ми сърцето. Бях близо до нея, ъъ, без да съм неучтив, трябва да кажа, че гърдите й са като мляко и мед, а парфюмът й… — за миг Палидар преживя отново онзи паметен ден: набързо построеният дансинг бе центърът на вниманието на всички пищни бляскави униформи, тя — единствената жена, която присъстваше, свещи и петролни лампи, оркестърът от охраната свиреше страстно и двамата танцуват ли танцуват, идеалната двойка; другите, изпълнени с ревност. — Нямам нищо против да си призная, че завиждам на Струан.
— Как е той?
— А? О, Струан ли? Малко по-добре, така се говори. Не съм го виждал,
но твърдят, че вече става от леглото. Попитах Анжелик, а тя само промълви: „Много по-добре е.“ — Палидар отново засия в усмивка. — Новият лекар, д-р Хоуг, техният семеен лекар, го е поел. Чувам, че бил дяволски добър. — Палидар допи бирата. Появи се втора от неуморно грижливия Чен, усмихнат и закръглен, сякаш копие на Лим и също като него — внедрен далечен братовчед на компрадора на компания Струан. — Благодаря. — Палидар сръбна одобрително. — Дяволски хубава бира.— Местна е. Укия казва, че японците я правят от години, най-хубава е тая от Нагасаки. Предполагам, че варят някоя португалска бира отпреди векове. И какво друго ново има?
Палидар погледна замислено Тайърър.
— Как намираш историята на Хоуг за убиеца, операцията и мистериозното момиче?
— Не зная какво да смятам. Мисля, че познах единия, спомняш ли си? Мъжът, който имаше рана точно на същото място. Всичко съвпада. Жалко, че ти и Марлоу не го хванахте. Ирония на съдбата ще е, ако един от нашите го е излекувал, за да продължи да ни избива. — Тайърър снижи глас, наоколо винаги имаше прислужници и войници. — Да си остане между теб и мен, старче, но Сър Уилям изпрати за още войски и кораби от Хонконг.
— И аз чух същото. Ще има война скоро и ще трябва да се намесим, ако започнат да се бият помежду си…
Хирага ги слушаше внимателно, докато плевеше и копаеше с мотиката, и макар да пропусна много от думите им, улови същността на разговора — новините на англичаните потвърдиха неговите и засилиха безпокойството му.
След като подпалиха замъка на Утани, той и приятелите му бяха стигнали до близкото им скривалище без произшествия. Тодо и някои други искаха да се върнат в Канагава, щом призори се вдигнат бариерите, и си бяха тръгнали. Хирага, Джун и Акимото решиха да останат скрити в отделни къщи, за да изчакат възможност за нападение на Легацията.
Същата сутрин със свръхестествена, невиждана досега бързина Бакуфу бяха удвоили бариерите по Токайдо и бяха въвели контрол над четирите главни пътя, както и над всички пътища, пътеки и пътечки, дето водеха извън Йедо. Тази мярка, както и засиленият надзор, просто заключи Хирага и приятелите му по местата им заедно с останалите шиши и другите бунтовници от столицата.
Преди четири дни мама-сан Норико бе изпратила писмо от Канагава, в което съобщаваше, че при цялата засилена вражеска дейност това е първата й възможност да се обади, пишеше му за Ори и Сумомо и за лекаря гай-джин и завършваше така:
„Все още няма вест от Тодо и другите двама шиши — изчезнали са безследно. Знаем, че са минали първата бариера, но нищо повече. Страхуваме се, че са разкрити и че ти си разкрит. Спаси се, ако можеш. Ори укрепва с всеки ден, раната му е все още чиста. Изпратих го на сигурно място близо до Йокохама — Бакуфу никога няма да се сетят къде е. Твоята дама отказва да си тръгне без твоя заповед — изпрати я веднага, защото се страхувам, че къщата ми се наблюдава. Ако ни нападнат, търси новини от Райко, Къщата на трите шарана в Йокохама.“
Новината за убийството на Утани мълниеносно се разпространи из Нипон и вся ужас. Соно-джой!
Хирага бе започнал да пише, но пратеникът на мама-сан изглеждаше много изплашен:
— Да стигна дотук беше ужасно, Хирага-сан. Охраната на бариерите заповяда на всички да се съблекат голи — мъже, жени, дори децата, за да не би съобщенията да са скрити в препаските; и на мен ми се случи същото, господарю.
— Тогава как се спаси?
Пратеникът посочи задника си.
— Сложих писмото в малка метална тръбичка, Хирага-сан. Не искам да рискувам отново, някои от охраната са наясно с начините за контрабанда. Моля те, довери ми се и изпрати устно съобщение.