Гай-джин
Шрифт:
— Добре. Благодаря, докторе.
По-късно на вратата почука Варгас.
— Сеньор, А Ток казва, че тай-панът искал да ви види.
Качвайки се по стълбата, Макфей внезапно усети противно присвиване в стомаха, като се постави на мястото на Малкълм.
— Сеньор Макфей! — извика Варгас от долната площадка. — Извинете, но самураите от Чошу току-що пристигнаха за поръчката на пушки, сеньор.
— Връщам се веднага.
Макфей почука и отвори.
— Здравей, тай-пан — каза любезно. Струан бе подпрян на възглавници, гледаше особено, с вяла усмивка на лицето. — Как си днес?
— Видя ли се с Хоуг?
— Да.
— Добре, тогава знаеш, че момичето се оказа
— Разбира се. Всичко според плана ли стана?
За миг Струан се поколеба, после твърдо отвърна:
— Да, дори по-добре… искам да й удвоиш заплащането.
— Разбира се. — Макфей долови скритото безпокойство на Малкълм и го заболя за него. Очевидно, каквото и да се бе случило, отношенията между Малкълм и Шизука щяха да останат тайна. „Щом така иска, добре. Не е моя работа. Каквото станало, станало. Ще добавя още една тайна към всички останали.“ — Радвам се, че е минало добре.
— Повече от добре. Момичето каза ли нещо?
— Само, че… ъъ… била работила усилено цяла нощ, за… ами, за да ти достави удоволствие.
На вратата бодро се почука и в стаята плавно влезе Анжелик, цъфтяща и в добро здраве, елегантна в новата си светлолилава рокля, със слънчобран, шапка с пера, ръкавици и шал.
— Здравей, любими, здравей, Джейми, как сте днес? О, Малкълм, толкова ми е приятно да те видя. — Тя се наведе над леглото и нежно целуна Струан: О, cheri, толкова ми липсваше.
В момента, когато вратата се отвори, сърцата на двамата мъже се свиха. Нервността на Макфей се засили, тутакси огледа леглото и стаята за някакви издайнически следи. Но всичко бе спретнато и подредено, чаршафите и калъфките за възглавници бяха сменени — както всяка сутрин — повече заради чистофайничеството на Струан, стигащо чак до глупави превземки, — помисли си Джейми — и чиста риза всеки ден. Смешно, един път или два пъти на месец бе повече от достатъчно, но такъв навик бе установил Дърк Струан, а заповедите на тай-пана се превръщаха в закон за Тес Струан и за семейството й. Струан бе току-що избръснат, с чиста нощна риза, прозорците бяха отворени за морския бриз, отнасящ и най-малката следа от парфюм. Джейми задиша по-леко и я чу да казва:
— Видях доктор Хоуг.
И двамата едва не получиха нов пристъп.
— Горкичкият ми — добави Анжелик след миг. — Съобщи ми, че си прекарал зле нощта, горкичкият ми, и че няма да дойдеш на соарето на Сър Уилям тази вечер, така че си помислих да отскоча и да поседя с теб до обяд.
Отправи им сияеща съблазнителна усмивка и се настани във високия стол. Струан се поболяваше от любов по нея, но в същото време страдаше от чувство за вина. „Трябва да съм се побъркал, за да пожелая курва да замести любовта на моя живот“ — помисли си той, горд с нейната открита сърдечност, щеше му се да й признае за Шизука и да я помоли за прошка.
Нощта бе започнала добре; съблечената, усмихната Шизука се притискаше в него, галеше го и го насърчаваше. Той също я бе докосват и галил, горд и изпълнен с желание. Нормалната поза му бе неудобна и болезнена, както и най-обикновеното движение, затова остана седнал и се опита да започне, но тъкмо тогава споменът за лицето и осанката на Анжелик го погълна неканено
и ненадейно. Възбудата му изчезна. И колкото Шизука, пък и той самият да се стараеха, не се получи нищо.Отдъхнаха си и опитаха отново, болката му нарасна ужасно, разпалена от неистов, безсилен гняв и от нуждата да се докаже. Последваха още докосвания и опити — момичето имаше опитни ръце, устни и тяло, но не сполучи да предизвика поне далечен намек за страст и потребност, камо ли за любов с нейната смътна загадка. Каквото и да правеха, не успяха да прогонят сянката на Анжелик. Нито да победят болката.
Накрая Шизука се отказа, младото й тяло блестеше от пот и тя се задъхваше от напрежението.
— Гомен-насай, тай-пан — не спираше да шепне извиненията си тя, но всъщност криеше гнева си и едва не плачеше заради неговата импотентност, тъй като никога досега не се бе проваляла; очакваше всеки момент той да извика прислужниците да я набият и изхвърлят навън, задето не можа да го възбуди, както би постъпил всеки цивилизован човек. А най-вече тръпнеше от страх как ще обясни на своята мама-сан некадърността си. „Буда ми е свидетел: този мъж се провали, а не аз!“
— Гомен-насай, гомен-насай — продължаваше да мълви.
— Заради раната е — измърмори Малкълм, презирайки се; разказа й за Токайдо и раните си, макар да знаеше, че момичето не разбира нито дума. Немощта бе разклатила нервите му. Когато избликът и сълзите му преминаха, я накара да легне до него, възпря я от нови опити и й даде да разбере, че ще получи двойно заплащане, ако запази всичко в тайна. — Тайна, уакаримасу ка? — умоляваше я той.
— Хай, тай-пан, уакаримасу — бе се съгласила Шизука щастливо, намери му лекарството, за което я помоли, и после го залюля в прегръдката си, за да заспи.
— Малкълм… — рече Анжелик.
— Да? — веднага се отзова Струан, съсредоточи се, сърцето му биеше и му напомняше, че бе изпил остатъка от приспивателното на Хоуг и че трябва да помоли А Ток да поднови сместа — само за ден-два. — И аз се радвам да те видя.
— Аз също. Харесваш ли новата ми рокля?
— Чудесна е — като теб — рече той.
— Мисля да вървя, тай-пан — намеси се Макфей, видя как грейна Струан, зарадва му се, макар все още да се потеше от притеснение. — Представителите на Чошу са долу — да продължа с тях, нали?
— Както решихме. Добре, още веднъж ти благодаря, Джейми. Съобщи ми как вървят преговорите.
— Малкълм — избърза Анжелик, — докато Джейми е тук… спомняш ли си, помоли ме да те подсетя, когато се съберем тримата, за моята… за малка издръжка.
— О, да, разбира се, Джейми — каза той сърдечно, когато тя взе ръката му; видимото й удоволствие хвърли изтеклата нощ в забвение. „Завинаги — помисли си той щастливо. — Тази нощ въобще не се е случвала!“ Впиши разходите на моята годеница в сметката ми — нареди той на Макфей, думата „годеница“ предизвика у него прилив на щастие. — Анжел, само подписвай сметките, каквото и да искаш; Джейми ще се погрижи за тях.
— Благодаря ти, cheri, това е чудесно, но, моля те, мога ли да получа малко пари?
Струан се засмя и Джейми също се усмихна.
— Не се нуждаеш от пари тук, няма нужда от пари в брой — никой от нас не носи.
— Но, Малкълм, аз ис…
— Анжелик — прекъсна я той по-твърдо. — По сметка се разплащаме за всичко, в клуба и във всички магазини в Колонията, всички правят така, дори в Хонконг, не си ли спомняш. Така търговците не могат да те мамят, а ти имаш постоянен опис.