Битие
Шрифт:
Въпреки това откри, че с нетърпение очаква да се върне в онзи свят. При една по-разнообразна цивилизация от онази, в която беше родена. И която ставаше все по-разнообразна. Цивилизация с безброй бдителни очи, готови да забележат грешки, със свободни гласове, които всеки момент можеха да завикат предупреждения. Цивилизация, която имаше шанс да забележи капаните, хванали всяка друга обещаваща разумна раса в този спирален ръкав на галактиката.
Сега двамата с Гавин отнасяха към дома още мливо за тази неуморна мелница.
„Какво ще направят хората с това познание? — запита се тя. — Дали ще бъдем способни да начертаем правилен курс напред? Да кажем, че някой предложи приемлив изход от положението. Дали прехваленият ни индивидуализъм и недисциплинираното ни разнообразие, изворът на творческата
В репортажа си, съпроводен с ярки холограми и графики, беше изложила историята от стената, изрисувана от дребните биологични създания, които толкова приличаха на хора. Мнозина читатели вече съчувстваха на безпомощните извънземни колонисти, изклани в далечното минало. Въпреки че тяхното унищожение беше разчистило пътя на човечеството.
Нещо повече, простото геологическо датиране показа един смразяващ факт. Сондата майка, нейните копия и децата й колонисти бяха загинали почти по същото време — плюс-минус един век, — по което бяха измрели динозаврите на Земята. Вероятно станали жертва на същата ужасна война.
Какво се беше случило? Дали някоя фракция роботи бе насочила огромна скала към друга, но вместо целта си бе улучила водната планета и неволно бе предизвикала хаос в биосферата й? Или измирането е било преднамерено? Тор си представи всички онези великолепни създания, убити като невинни свидетели на битка между невероятни машини… случаен резултат, който се оказал големият шанс за бозайниците.
Сега, докато двигателите оттласкваха „Уорън Кембъл“ от орбита и го насочваха към Слънцето, Тор изгаси цялото осветление и се загледа към звездите. Питаше се дали войната все още не продължава някъде там.
„Като мравки сме — помисли си. — Мравки, издигащи малки замъци под мачкащите крака на гиганти.“
Върху стената бяха изобразени всички типове междузвездни сонди, които можеше да си въобрази… както и такива, за чието предназначение не можеше и да гадае. Например имаше берсеркери — вариант, измислен от фантастиката на двайсети век. За щастие според графиките на стената тези унищожители на светове бяха рядкост. Имаше също (поне така изглеждаше) сонди полицаи, които преследваха берсеркерите. Мотивациите зад тези два типа бяха противоположни. Въпреки това Тор бе в състояние да разбере и едните, и другите. Сред хората открай време имаше унищожители… и избавители.
Явно по времето на забързаното създаване на тези скици берсеркерите и полицаите бяха остатък от миналото. И двата типа се появяваха по краищата, подобно на създания от по-ранни, по-прости епохи, наред с машини, които Тор кръсти Лапач, Анализатор, Наблюдател и Здрасти. Всички бяха изобразени като прости, груби, архаични.
Имаше и други. Една, която нарече Вреда, изглеждаше по-сложна версия на берсеркер. Тя не търсеше живи светове, за да ги унищожава. Вместо това създаваше безброй свои копия и избиваше всичко разумно, което издаваше присъствието си — например с радиовълни.
Тор можеше да разбере изкривената логика на създателите на Вреда. Параноични същества, които не желаеха никаква конкуренция сред звездите. „Само че какво се е случило с тях, когато след много поколения възпроизводство типът Вреда неизбежно е мутирал от убийствената радиация на междузвездното пространство? Възможно ли е да е настъпил ден, когато новите версии са се срещнали със създателите си… и не са успели да ги познаят?“
Това ли беше причината за разрухата в Астероидния пояс? Но Тор си даваше сметка, че дори Вреда е сбутана в края на скалното изображение, сякаш историята й е отминала. Основната част на картината бе заета от машини, чието предназначение не можеше да се интерпретира така лесно. Може би професионалистите — археолози и криптолози — щяха да се справят по-добре от нея.
Незнайно защо не й се вярваше особено.
„Нашето слънце е по-младо от повечето звезди — каза си тя. — Същото се отнася и за Земята. Както и за нас.“
Човечеството се беше появило късно на сцената. И галактиката имаше много голяма преднина.
Добре, възможностите могат да продължат още много. И вие, извънземни потайници, можете да намерите пропуски в логиката ни, начини да се измъкнете с оправдания от типа на: „Да, ама не уцелихте!“ Ако сте от този тип.
Все пак нека завършим това великодушно, с едно наскоро направено предположение. Да предположим, че следите нашата телевизия, радио и интернет — и причината да не отговорите е в това, че сте повредени.
Е, в такъв случай едва ли можем да ви обвиняваме за мълчанието ви. Така че моля да приемете следното уверение.
Помощта идва!
Ние, земните жители, започнахме да изследваме близкия космос. Ако не сте се скрили особено старателно, би трябвало рано или късно да ви открием. Надяваме се да установим мирен контакт и да научим какви са нуждите ви.
Ако сте извадени от строя и нашите изследователи се убедят, че не замисляте нищо лошо, те със сигурност ще ви окажат първа помощ, доколкото могат, и ще се обърнат към ресурсите на нашата цивилизация, за да ви помогнат още повече.
Опитайте да намерите начин да ни известите къде сте и от какво се нуждаете.
Ако сте се изгубили далеч от дома, добре сте дошли в нашето мъничко кътче от огромната вселена. Ще ви предложим подслон и уют, доколкото е по силите ни.
86.
Потайници
Колко горчиво и сладко е да бъдеш отново напълно буден. Сегашната криза съживява вериги и подединици, които не са се комбинирали от страшно много време. Може направо да се оприличи на второ раждане.
След цяла вечност дрямка отново съм жив!
И все пак, докато се боря с братовчедите си за контрол над самотната скала, която е наш общ дом, си припомням колко много съм изгубил. Това беше голямата причина да заспя… както и желанието да не признавам окаяното си състояние, особено в сравнение с някогашното великолепие.
Чувствам се така, както би трябвало да се чувства човек, лишен от крайници и зрение, от почти целия си слух и осезание. (Дали това е още една причина да се идентифицирам с Тор Повлов?) Все пак в един-два пръста може все още да се е запазила достатъчно сила за онова, което трябва да се направи.
Както можеше да се очаква, конфликтът между оцелелите вече е открит. Различни осакатени сонди, уж парализирани през всички изминали епохи, активират грижливо пазените си работни единици — жалки скърцащи машини, скрити в тайни цепнатини, които сега работят здравата в подготовка за сблъсъка. Конфедерацията ни е на път да се разпадне. Или поне така изглежда.
Разбира се, аз пуснах идеята да скрием оцелелите си роботи. Не исках да бъдат пропилени или изхабени по време на дългото междуцарствие.
Очакващата и Посрещача са се оттеглили на обърнатия към слънцето полюс заедно с повечето по-нисши пратеници. Те също събуждат отдавна неизползвани способности и малкото си подвижни роботи. Замислят да се свържат с човеците, а може би и да пратят съобщение до звездите. Казват ми да не се меся.
Тяхното предупреждение е без значение. Ще им дам още малко време. Илюзия за независимост. Но тази възможност вече е взета предвид.
Освен че водех битката да спасим Земята от унищожение преди толкова много време, аз кроях и интриги да я пазим недокосната. Целта няма да бъде осуетена.
Чакам и забелязвам, че бавното въртене на нашата скала ме е обърнало към ивицата облаци от прах и горещи ярки звезди, наричана от човеците с чудатото име Млечен път. Много от звездите са по-млади от мен.
Откога гледам въртенето на галактиката! Цяла вечност, докато умът ми се движеше с най-ниското субективно темпо, следя как спиралните ръкави се движат видимо покрай мен, събират се на два пъти за една кратка мегагодина в резки ударни фронтове, където се вихрят молекулярни облаци и се раждат нови звезди, завършващи краткия си живот като величествени свръхнови. Усещането за движение, за бързо пътуване, беше великолепно! Макар че само се нося около малкото слънце на тази система, понякога можех да си представя, че отново съм млад, независима сонда, носеща се сред непознати звезди към неизвестното.